The Secret Life of a Book Blogger Tag.
Здравейте,
книжни души! Най-накрая си откраднах време да седна и да напиша този таг,
защото го чувствам някак толкова близо до сърцето ми, че няма как да го
пропусна. Повечето от блог обществото го направиха, само аз и още малки
изключения пропускаме. Сега ще се поправя. Никой не ме тагнал ( или поне така
мисля ), но ще се прави тага, няма начин. О, тагнала ме е
Ралица, благодаря! Оставям го отворен, нека на всеки който му е харесал, да
заповяда. Без излишни приказки, да отиваме към въпросите и отговорите ми.
1.От колко време си блогър?
Блогър
съм от октомври, 2015 година. От година и близо 4 месеца.
2.Кога мислиш, че ще спреш да
публикуваш?
Не мисля някога да спирам да публикувам тук. Освен ако не
направя мой сайт и не пиша там. Това е моята страст. Писането и четенето са
двете ми любими неща. Моментът в който започнах да пиша тук, промених живота си
коренно. Случвало ми се е да изгубвам вдъхновение, да нямам за какво да пиша,
но се надявам това да се случва по-рядко. Животът си тече, надявам се никога да
не спра с писането.
3.Какво е най-доброто нещо в това
да пишеш в блога?
Това да споделя всичките си чувства и емоции, след прочита
на дадена книга. Да пиша за това, което ме прави щастлива. Да открия хора,
които да ме разбират, след прочита на нова любима книга. Да си имам мое кътче,
където да съм само аз, без намесата на някого друг, освен позитивните човечета,
които го наблюдават.
4.А кое е най-лошото? Какво правиш,
за да го поправиш?
Страха, който надделява. Страхувам се, че някой няма да
оцени това което правя, че целия труд е бил напразно. Това е моя блогърски
кошмар. Но тази година с целите, които си поставих мисля че няма да е така.
Тази година ще обръщам повече внимание на хубавите неща, от колкото на лошите.
А и всяко негативно мнение ще го приемам като съвет, да подобря малко повече
това, с което съм се захванала.
5.Колко дълго ти отнема, за да
намериш снимки, които ти харесват?
Зависи. В повечето пъти съм ориентирана, какво търся. Тази
година, си обещах снимките, които са в постовете ми да са мои. ( Сега например,
всички снимки са мои, как мислите добре ли ми се получава? )
6.Кой е твоят book crush?
Е тука, доста се затрудних. Ако беше един добре. Рафи от ‘’Пенрин
и краят на дните’’, Рисанд от ‘’Двор от рози и бодли’’. Това са само една част
от тях, разбира се.
7.Кой автор би желал да бъде в блога ти? ( като интервю,
например )
Много бих искала тук да присъстват Сара Дж.Маас, Рейнбоу
Роуъл, Колийн Хувър, Маркъс Зюсак дори и Сюзан Ий. Всичко бих дала за едно
интервю с тях. Ще се радвам да разбера повече за тяхното творчество, от къде се
вдъхновяват за книгите си и персонажите в тях, може и нещо от личния им живот,
стига да им се говори. До момента в блога ми присъства само един автор и то
български, Теодора Костова. Ако не сте чували за нея, или за книгата и ‘’Един
удар на сърцето’’, можете да видите тук. Мисля съвсем скоро да не се срамувам и
да пиша на още няколко български автори, ще се радвам да се съгласят и да ги
приветствам в моето кътче.
8.Какво носиш докато си пишеш поста?
Зависи, всеки път е различно, стига да ми е удобно. Главно
си прибирам косата, обличам нещо и започвам да пиша, каквото ми е на сърце.
9.Колко време ти отнема, за да се
приготвиш?
Не спазвам никакъв график, за колко време да напиша един
пост. Точно тази организация да се пишат постове по часове е много грешна.
Оставям думите да се излеят. Когато ми се пише просто сядам пред лаптопа и
започвам. За някое ревю например, понякога ми е трудно да си събера думите и да
започна веднага, но понякога има и случаи в които след затварянето на
последната страничка, отварям лаптопа.
10.Какво мислиш за book blogger-ската общност?
Щастлива съм, че я има. Много е миличко, да видиш че има
толкова много четящи и освен това се подкрепяме взаимно. В началото, когато ми
беше трудно, те успяха да ме накарат да продължа, писаха ми позитивни коментари
и до сега им благодаря. Всички сме като едно книжно семейство.
11.Какво мислиш, че човек трябва да
прави, за да има успешен блог?
За да има човек успешен блог е важно да знае, че той изисква
много работа. Трябва да се отделя нужното време, да имаме вдъхновение. Трябва
освен това да загърбим всичко и да вложим всичко от себе си за него.
Комуникацията с други блогъри, също е водеща. И другото и най-важното бъдете
себе си. Това е вашето кътче, вие ще го направите така, както на вас най-много
ви харесва.
Това беше от мен и моят таен, блогърски живот. Надявам се да
ви е било интересно.
-Мари.
0 коментара