Тайнственото приключение '' Аз съм пратеникът'' на Маркъс Зюсак - Ревю.
Автор: Маркъс Зюсак
Страници: 275
Оценка в Goodreads: 5/5
Анотация:
Запознайте се с Ед Кенеди – деветнайсетгодишно момче,
без големи планове за бъдещето. Той е окаян картоиграч, безпомощен в секса,
невротично влюбен в най-добрата си приятелка Одри и предан на старото си куче
Портиер, с което споделя кафето си. Животът му върви вяло и безметежно, докато
един ден случайно не спира банков обир.
Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото
асо! И точно тогава Ед става пратеникът.
Въвлечен в съдбите на непознати хора, той се скита
из града, помага и наранява ( когато е нужно ), докато остава един единствен
въпрос: кой стои зад мисията на Ед?
Аплодисменти
за Маркъс Зюсак, защото той ме зашемети отново и ме остави без думи не веднъж,
а цели два пъти. Това не се случва твърде често, но той успява да го прави и то
със замах. Тази книга ме вкопчи в страниците си, буквално и я изчетох на един
дъх. Обичам. Обичам. Обичам. Това, което открих в ‘’Аз съм пратеникът’’
надхвърли всички мои очаквания. Намерих една ободряваща история, която
вдъхновява и внушава доверие в човечеството. Трудно ми е да събера мислите си
върху всичко прочетено. Мога да кажа, че книгата ми хареса. Мога да кажа, че е
умна, забавна, трогателна и напълно оригинална. Били ли сте някога толкова
трогнати от една история, която ви кара да плачете? Не само от доброто
изграждане на героите, самата история..а дори и от начина на писане. На мен ми
се случи. Тази книга ме изпълни искрено с чувства.
От
началните моменти, Зюсак ни вкарва в историята на един 19-годишен таксиметров
шофьор. Ед Кенеди, подобно на много
хора, които познавам, се чувства незначителен в сравнение с необятността на
тази планета и постиженията на другите хора. Той обича да мисли, че никой
никога няма да му окаже въздействие, защото той е Ед: 19 годишен, който никога
не позволява животът му да се стече управляван от някого другиго и рутинни игри
с карти. Но всичко това скоро се променя, защото Ед също е човек с голям
конфликт на сърцето, което го кара да бъде много добър, дори когато той не
възнамерява да го прави. По случайност, той спира един ‘’безполезен стрелец’’
от взимане на пари в брой при обир на банка. По този начин, той
несъзнателно поставя собственото си
бъдеще на карта и да се сблъсква и усуква около живота на другите.
След случая
в банката, Ед е публично обявен за ‘’герой’’ по вестниците и той получава
първата си тайна карта: асо каро. На нея са написани три адреса, на които трябва
да достави различно послание към всеки , и някои съобщения не могат нито да се
установят, нито да се доставят лесно.
Едно от
нещата, което ми харесва в Зюсак като автор е, че има способността да пише за
своите герои, със сърце. Те са осезаемо реални във всеки смисъл, защото аз мога
да повярвам, че това са истински хора, които се подлагат на проблеми, които ние
всички имаме шанс да изпитаме.
В книгата
също се простира колко дълбоко Ед придържа главата си в живота на друг човек,
за да разбере от помощ – и това не е само при непознати, които главния герой
трябва да опознае. Той също така трябва да се изправи и пред неговите приятели,
където се повдига въпроса: Колко добре мога да разбера хората около мен?
’Понякога хората са красиви.
Не заради това как изглеждат.
Не заради това, което казват.
Просто защото са каквито са.’’
Докато четох
тази книга, аз се бях потопила внимателно в историята. До голяма степен ние се
намираме в центъра, защото редица лоши събития, като падане на бомби, ни
избутват надолу достатъчно далеч, от това което се случва реално. При четенето,
аз размишлявах над доста повдигнати въпроси, които ме вълнуват. Или не.
В крайна
сметка, това което има значение е това пътуване из страниците. Ед докосва
живота на напълно непознати и този наТа приятелите си, като през цялото време той
прави изследване на себе си. В началото Ед е среден човек, който се слива с фона. Той е човекът, който става все
по-малък, че сме склонни да го забравим, но до края на пътуването си, се превръща в
момче, което помним . Ед расте и вдъхна малко растеж и на мен самата.
Аз обичам
тази книга. Силно препоръчвам ‘’Аз съм пратеникът’’ на всеки един, който се
нуждае от пътуване, силна книга или просто отдъхване. Книгата е силна, умна,
привлекателна, оригинална и ще запази колелата в главата ви, ще се въртят
бясно, дори и след последната страница.
Искрени
благодарности на издателство Пергамент Прес, за предоставената възможност!
-Мари.
0 коментара